свое, а Словѣне свое Новѣгородѣ, а другое на Полотѣ, иже и Полочане, отъ нихъже и Кривичи, иже сѣдять на вьрхъ Вългы и на вьрхъ Двины и на вьрхъ Дънѣпра, ихъже градъ есть Смольньскъ; туда бо сѣдять Кривичи; таже Сѣверъ отъ нихъ. А на Бѣлѣозерѣ сѣдять Вьсь, а на Ростовьстѣмь озерѣ Меря, а на Клѣщинѣ озерѣ Меря же. А по Оцѣ-рѣцѣ, къде вътечеть въ Вългу, языкъ свои Мурома, и Черемись свои языкъ, и Мърдва свои языкъ. Се бо тъкъмо Словѣньскъ языкъ въ Руси: Поляне, Древляне, Новъгородьци, Полочане, Дрьгъвичи, Сѣверъ, Бужане, зане сѣдоша по Бугу, послѣже же Велыняне. А се суть инии языци, иже дань дають Руси: Чюдь, Меря, Вьсь, Мурома, Черемись, Мърдва, Пьрмь, Печера, Ямь, Литъва, Зимѣгола, Кърсь, Норома, Либь; си суть свои языкъ имуще, отъ колѣна Афетова, иже живуть на странахъ полунощьныхъ.
Полямъ же живущемъ особѣ, якоже рекохомъ сущемъ отъ рода Словѣньска, и нарекошася Поляне, а Древляне отъ Словѣнъ же, и нарекошася Древляне; Радимичи же и Вятичи отъ Ляховъ. Бяста бо дъва брата въ Лясѣхъ, Радимъ, а другыи Вятъко; и прешьдъша, сѣдоста: Радимъ на Съжю, и прозъвашася Радимици, а Вятъко сѣде съ родъмь своимь по Оцѣ, отъ негоже прозъвашася Вятичи. И живяху въ мирѣ Поляне и Древляне и Съверъ и Радимичи и Вятичи и Хървати. Дулѣби же живяху по Бъгу, къде нынѣ Велыняне, а Уличи и Тиверьци сѣдяху по Дънѣстру, и присѣдяху къ Дунаеви. И бѣ мъножьство ихъ: сѣдяху бо преже по Бъгу и по Дънѣпру оли до моря, и суть гради ихъ и до сего дьне, да то ся зъваху отъ Грькъ „Великая Скуѳь“.
Полямъ же живъшемъ особѣ по горамъ симъ, бѣ путь из Варягъ въ Грькы и из Грькъ по Дънѣпру, и вьрхъ
- ↑ Там-само, стор. 6–7.
